вторник, 17 октомври 2017 г.

Содена питка с 2 вида био брашно

Тези, които ме познават знаят, че обожавам тестените изделия. За щастие гена ми е такъв, че никога не съм полагала усилия да поддържам килограми, даже напротив - хапвала съм си всичко, и то по много. Е, в последните години качих някоя килце (даже близо 10), но това си е и от годините вече, пък и важно е да ни отива, нали:))
Та, думата ми бе за тестените, с наближаването на по-хладните дни се засилва и желанието за някое печиво, топло и ухаещо на уют.

Пригответе си тази питка и и се насладете в компанията на сиренце, шарена сол, кашкавал или с каквото ви се хапва.

С абсолютно чиста съвест ще ви препоръчам да ползвате продуктите на София Мел, за мен - най-добрите на пазара.

Копирам написаното на опаковката, като сама се уверих в качествата на био брашната на марката.
"София Мел БИО брашно е произведено от сертифицирани житни култури, които не са генно модифицирани и са отгледани по правилата за биологично производство, имащи пълна проследимост. Почистването на висококачествената и органична суровина (жито/ръж/лимец) се осъществява чрез многостепенна система за отделяне на външни тела от семената.
Био мелницата на София Мел се намира в Австрия и напълно отговаря на законодателството на ЕС за био продукти, както и на Асоциацията БИО Австрия. Всички тези съответствия гарантират био произхода на брашното.
София Мел БИО брашна са 100% био продукти, които са подходящи за разнообразно здравословно меню за цялото семейство. Стриктният контрол при производство гарантира високото качество на продукта от зърното до магазина и отлични резултати при печене и готвене."




Продукти:
1 ч.ч. кисело мляко
1ч.л.сода за хляб
1 ч.л. оцет
2 яйца
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. бакпулвер (винаги, когато слагам сода, добавям, иначе не ми се получава добре, а понякога дори заменям)
1,5 ч.ч. био брашно от лимец на София Мел
1,5 ч.ч. био пшенично брашно на София Мел
1/2 ч.ч. вода




Приготвяне:
Пресяваме си брашното в голяма купа, правим кладенче. Разбъркваме млякото със содата и оцета и го добавяме при брашното, заедно с леко разбитити яйца, солта, бакпулвера и 1/2 ч.ч. вода. Разбъркваме всичко с голяма лъжица, трудничко е, защото е гъсто. Намазваме тава с размер около 20 см. с олио и поръсваме с брашно. Изсипваме и заравняваме сместа с мокра лъжица. Печем питката на 200 градуса коло 30-40 минути, може и повече, проверяваме с дървено или метално шишче. Изваждаме я да "обиколи нивката" за няколко минути и си я хапваме благо, благо.











Студеното време и зимата тепърва предстоят - а с тях и вкусните питки, тутманици, сладки, палачинки, кексове и какво ли още не. Аз определено ползвам и ще ползвам продуктите на София Мел, за да се храним у дома вкусно, залагайки на качеството.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Черна гора - Рафаилович, Бечичи


До Калисто не стигнах(или поне не физически), до там още никой не организира пътешествие, но... се озовахме на едно прелестно място. Посетихме Черна гора и Хърватска. Прекрасно изживяване, останахме очаровани.

Черна гора...влюбени сме в тази страна!
Да, имахме положителни очаквания, предвид видяното и чутото по медии, нет, от познати, но уверявам ви, очакванията ни бяха задминати многократно. Толкова много интересни неща научих и чух, толкова красоти видях, че се чудя мога ли всичко да запомня, за запаметя.
Но, както съм си обещала - този блог ще съхрани спомените, поне ще опитам.
Фотоапарат, телефони, таблет - всичко бе запълнено със снимки, по едно време вече си мислех (а мъжа ми даже бе убеден), че съм "изперкала", снимах що трябва, и що не, ама то - накъдето и да се обърнеш - все има какво да те привлече.
Така бях загряла, че нищо чудно да бях продължила и след завръщането, по път за работа:)), слава богу мина ми опиянението, па макар и след само 3 часа сън.


Надявам се публикацията ми да е полезна за тези, които са решили да посетят дестинацията, както и да подтикна онези, на които още не е минало през ума - заслужава си да се види красотата на Черна гора.


Ще кажа, че екскурзията беше организирана, пътувахме с фирма "Запрянов травъл", с екскурзовод Соня и шофьори Сашко и Виктор.

Огромни благодарности и на шофьорите за абсолютно безопасното пътуване, което ни осигуриха, и на Соня, която беше направо блестяща - изключително интелигентна,  подготвена, очарователна, с много приятен глас дама! 
Пътуването беше 15 часа на отиване, които въобще не усетихме. На всеки 2-3 часа спирахме за почивка, а по време на пътуването Соня ни разказваше така увлекателно, че няма как да е скучно или досадно. Информацията, която ни даваше беше и интересна, и полезна, и забавна. Организацията - безупречна.

Нощувките ни бяха на едно и също място, от там правехме преходите - курорта Рафаилович, до Будва.
Бяхме притеснени относно хотела, защото в договора се водеше пансион, оказа се, че си е точно хотел, но разпръснат в няколко близки една до друга сгради, като ресторанта е в отделен корпус. Имаше всички удобства - самостоятелна баня и тоалетна, сешоар, снежнобели кърпи, просторна стая, добре мебелирано, чисто и уютно, на буквално 50 метра от плажа. Ако някой очаква лукс - няма, но да речем с условия на 3-4 звезден хотел. 
Изхранването беше закуска и вечеря. 
Закуската - на блок маса, много разнообразно и вкусно. 
Вечерята беше по меню, което съдържаше еднотипна супа, салата, второ - което беше еднакво за всичките вечери - 4 ястия - макарони с нещо си, шницел с гарнитура, риба с гарнитура и гулаш, и десерт - някаква паста или руло. 
Супата беше малко странна, типичната за тях кокоша супа, другите не ги разпознах, но всички представляваха по-скоро бистър бульон, с нещо си малко вътре, на дребничко - месце, зеленчук. Но самия бульон беше много силен и питателен. 
От второто опитах риба - хек пане и някаква пържена едната вечер, и гулаш и шницел - всичките бяха вкусни. 
Салатата бе по-скоро нарязани малко домат и краставица, едната вечер беше зелева. 
Десертите бяха вкусни, но не нещо особено, малко сухи за моя вкус бяха пастите и рулото, от типа повече блат, по-малко крем. 
Не сме сядали в заведение да хапваме на обяд, въпреки че цените бяха прилични, снимала съм ги, защото през деня бяхме ангажирани и хапвахме в движение, най-често някоя закуска, купена от невероятните им "пекари" - много бяха вкусни всички - баници, кроасани и други тестени закуски - сладки и солени. 
Мъжа ми опита в ресторанта на хотела от тяхната "лозова ракия", не я одобри. 
Опитахме и бира "ницшичко пиво", както и вината им бяло и червено - "крастач" и "вранач", хубави са!


Информация за Черна гора има естествено в Уикипедия, както и на други места в интернет, затова ще се опитам да пиша само за това, което ме е впечатлило или е важно.


Черна гора е малка страна, разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. Граничи с Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия , Косово и Албания.  Тя е част, заедно с Сърбия, Македония, Хърватска и Словения, Босна и Херцеговина от разпадналата се през 1992 година Социалистическа република Югославия. Последна излиза от състава и Черна гора през 2006 година.
Черна гора има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е около 14 000 km², от които около 200 km² водна площ, с около 50 км пясъчни плажове. Столицата  е Подгорица, а историческата столица на страната е Цетине.
На територията ѝ има над 40 езера. Цялата страна е изпълнена с високи планини (над 1700 m), има около 20 върха над 2000 м., дефилета и проломи, реки.
В Черна гора се намира заливът Бока Которска.
В северозападната част на Република Черна гора се простират Динарските планини, където е и най-високата част на Черна гора – връх в Дурмитор (2522 m надморска височина). 


След последното преброяване на населението в Черна гора живеят около 640 000 души, което е около 1/3 от населението на София. Около 78% са се декларирали като християни, 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност.


Да не досаждам повече и да тръгваме:))


Пътуваме през Сърбия, транзитно, по новата магистрала, строена от българска фирма. След нея, след Ниш пътя е много лош. Минаваме покрай Шанац, Крушевац, Бела вода, Река Западна Морава,Тръстеник, Врънячка баня, Кралево, Ибър, Ушче, Поибрие, Царина, Матарушка баня, Манастира Жича, Рашка, Нови пазар. Нови пазар ми направи впечатление с многото джамии, пръснати из целия град. Населението е предимно от бошнаци, мюсюлмани.

Пътуваме по поречията на реките Лим, Ибър и Морача, какот и техни притоци. Не съм виждала по-красиви реки - водата е наистина изумрудена. Соня ни разказа, че напролет, когато са по-пълноводни са още по-красиви.


Навлизаме в Черна гора. Пътя е през Рожайе, където етноса е отново бошняшки. В района е развит дърводобива и производството на много симпатични дървени къщи. Продължаваме през Беране - най-бедния район, с най-много безработни, основно с дърводобив се занимават, напоследък рафтинга и риболова на река Тара носят препитание.
Река Тара е наречена „Сълзата на Европа“ заради кристалночистите си, бледосини води. Една от най-дългите реки на Балканите и най-дълбоката.
Тара образува каньон – вторият по големина в света, след Гранд Каньон на река Колорадо в САЩ.
Казват, че водата на Тара може да се ползва за пиене, без да е необходимо да преминава през специални пречиствателни системи.
За истинските почитатели на адреналина мостът на река Тара е с дължина 865 м, извисяващ се над речните бързеи.
Следват Мойковац, Колашин и Подгорица, както писах по-горе - днешната столица на Черна гора, Жабляк.

В близост до Жабляк е и планинския масив Дурмитор с най-висок връх 2522 м., в Черна гора има  19 езера. "Очите на Дормитор" са езерата с най-чистата изворна вода в целия свят. Говори се, че арабите са предлагали да изкупуват тази вода, като за 1л вода са готови да дадат 2 л петрол, но черногорци не са се съгласили. Много ми допадна именно този техен патриотизъм, който за разлика от гърците примерно не граничи с шовинизъм.
Защитени борови гори, кристално чисти ледникови езера, водопади, дълбоки клисури - уникална природа, част от която успяхме да видим. Впрочем прекосихме почти цялата Черна гора. 
Формирани от ледници и преминаващи реки, повече от 50 варовикови скали образуват драматичен фон за снимки със смайващия връх Боботов Кук, извисяващ се над всичко останало. Тук през зимата можете да карате ски, докато през лятото – рафтинг, походи и катерене – са възможностите за спортни активности. 

Друга планина това е Ловчен. Тя е също варовикова планина, т.е. Черната планина, по която Черна гора носи името си.Тя е и символът на страната. На върха ѝ е изграден Национален парк Ловчен около мавзолея на Петър II Негош .
От най-високия Езерски връх се открива невероятна панорама навсякъде. Джордж Бърнард Шоу я нарича Каменно море. 

Продължаваме пътя си Покрай Шкодренското езеро и река Морача и от високите планини и каньони постепенно навлизаме в морската, адриатическа част на Черна гора, Петровац, минаваме покрай така наречените "джебни плажове", толкова са малки.

По пътя Соня ни разказа, че по начало черногорци са смятани за много мързеливи, нещо, което нито тя, нито ние, предвид на видяното по-късно не подкрепяме.
Но въпреки това, като виц, се говори, че са толкова мързеливи, че дори се радвали, ако жена им си намери любовник, та поне в това да ги отмени.
Имат си и поговорка, която гласи "Сакам да съм змия, ем си лежам, ем си одам"

Насладете се на снимките, но не забравяйте, че на живо всичко е много, много по-красиво, омайно красива е Черна гора - природа, забележителности, архитектура, история...





































Не можеше да пропусна да погаля и щракна този толкова игрив и умен сладур някъде по пътя.






Една от джамиите в Нови пазар





































По пътя продават най-различни домашно приготвени консерви. 




Как ли са строени тези бели петънца, които виждате - къщички с бели покриви?








Вгледайте с в долните снимки, виждате ли нещо като мостчета, високо, в самите скали.
Това е железопътната  линия Белград - Бар (пристанище в Черна гора), дълга 480 км и строена от Хитлер, като за целта е ползвал труда на затворниците. Влаковете минават днес покрай пейзажи с непокътната природа, които спират дъха, прекосяват десетки тунели, прокопани в стръмната планина, и мостове над дълбоки проломи в Сърбия и в Черна гора.
Изумително творение - прокопани стотици километри тунели в самите скали, като тук там релсите излизат на тези мостчета и продължават отново в скалите.








Част от бъдещата нова инфраструктура.
Макар пътя да изглежда, и е,  много страшен ние пътувахме абсолютно безпроблемно. Изглежда водачите са дисциплинирани, кара се с разрешена скорост и търпеливо и внимателно. Километри пътя и надвесен над остри, изключително дълбоки скали, с много завои.




Рафаилович


Заливът в Будва - Рафаилович - най-популярният курорт на Будванска ривиера.
По-рано е било рибарско селище, намиращо се на края на плажа Бечичи, най-хубавия плаж, получил Гран При в Париж през 1936 г.
Днес е едно райско кътче, съчетаващо дивна природа и ненатрапчив стремеж към лукс.





















И маците - можеш да ги срещнеш навсякъде - щъкат си необезпокоявани.



















Това е най-луксозния хотел на плажа Бечичи.






Тук, на тази снимка, в далечината се вижда един тунел в скалата, като се мине през него се излиза от другата страна на Рафаилович, на един от най-красивите плажове, за наше  съжаление обаче камънист.





Ето го и самия тунел, с лоша снимка и леко страховит:)





И въпросния плаж от другата страна.









Много приятни заведения на самия плаж.






Кокошата супа


Вечер пред всеки ресторант имаше витрина с прясна, прясна риба и морски дарове.



Сутрините си бяха леко хладнички, около 22 септември, но през деня си беше лято.





Този ресторант си беше скъпичък.











 И фантастичното чисто, бистро море, поплувах покрай брега, че дълбочко наблизо до него бе.


 










Следете тук, разходката тепърва предстои, обещавам да е приятна!