Лятна картофена манджа

Бях споменала някъде за тази много простичка и лесна лятна манджа, която знам от леля Ленче, сестрата на мама . Леля е от хората, които умеят от нищо нещо да направят, за разлика от мама, за която важи правилото "колкото повече, толкова повече":)) Е, и двете готвят много вкусно, въпреки различното отношение към количествата и качествата на продуктите. 

Обичам да гостувам на леля, а най-любими са ми нейните сокчета - от малинки, ягодки, френско грозде...ммм.

Лятна картофена манджа

Продукти:

7-8 по-едри картофа, около килограм
2-3 зелени чушки
2-3 домата
2-3 глави лук
сол
олио
джоджен

Приготвяне:

Картофите се нарязват на кубчета, като за мусака. Поставят се в тавичка, добавят се и другите продукти, ситно нарязани на кубчета, посолява се на вкус, добавя се олиото и  джоджена. Всичко се слага сурово. Налива се вода, да покрие картофите, но не да плуват. Поставя се във фурната и се пече до готовност на картофите. Хубаво е да остане сочно, да не се е изпарила всичката течност. Може да я хапвате и топличка, и студена.

Това е, лесно е, но пък е много вкусно. 
Пропорциите на продуктите могат да се променят, разбира се, а самите продукти все още ги има на пазара /не парникови и вносни/.

Снимката е стара:), ако направя пак - ще я сменя:)

ЧРД Тео

Да попълня колекцията си от стихове за рождени дни, днешните са за един млад и перспективен колега:) Тъй като се оказахме неподготвени, се наложи по време на една комисия (признавам:))да си нахвърлям това в тефтера.

 

ЧРД  Тео

На днешния ден Теодор е роден

и  тук да почерпи ни е събрал.

А ние желаем му да е благословен,

да стигне богатства, достойни за крал.

Да бъде успешен, доволен и здрав,

с красиви жени и  любов обграден.

Ние път европейски желаем му, прав,

да крачи по него, с мечти окрилен!


Защитено с авторско право
 

Есен в Западен парк

Да споделя малко есенна красота от Западния парк в една от по-страничните му части, от към кв. "Факултета". Направихме си страхотна разходка в една обедна почивка с колегите, за последно бях ходила преди поне 10 години. Малко е диво, но в това му е чара и едно такова спокойно и тихо...Изглежда поддържано, поне алеите, макар че видяхме и няколко полуразрушени сгради. И няколко снимки на статуя на овчар с овчица и агънце пред Националния земеделски музей.

Горска супа

Честно казано не знам защо така съм кръстила тази супа:)), ама пък имам право, нали?:) Комбинацията се получи много вкусна, дойде ред да я публикувам и тук!

Горска супа

Продукти:
250 гр. печурки
1 морков
1 картоф
1 глава лук
2-3 с.л. брашно
1 ч.ч. прясно мляко
2-3 с.л. ориз
олио
черен пипер
червен пипер
мащерка
целина
чубрица
индийско орехче
джинджифил
къри

Приготвяне:

В тенджерка с олио задушаваме нарязания лук, и настърганите морков и картоф. Като омекнат, добавяме нарязаните на филийки гъби. Объркваме 5 минути, ръсим брашното и червения пипер, объркваме, наливаме чашата мляко, разредена с около 1,5 л вода. Като заври добавяме ориза и по ч.л. от подправките, индийското орехче и джинджифила - по 1/2 ч.л.
Сваряваме до готовност на ориза. Изключително ароматна супичка. При наличие на повече различни гъби /и смелост / би станало още по-вкусно

Мъжки таратор

Аз днес с поредната рецепта за таратор:))


Мъжки таратор







Продукти:
1 кисело мляко /400мл./
1/4 малка прясна зелка
олио
сол
копър

Приготвяне:
Всички знаят, но все пак
Настъргваме зелето на ситничко, объркваме с киселото мляко, прибавяме малко вода за разреждане. Овкусяваме със солта, копъра и олиото. Може да не ви се вярва, но е вкусен

*Таратора е мъжки, не защото го е правил мъжа ми - така го пише в една изрезка от стар вестник

Торта Маринела

Така съм кръстила тортичката, защото я знам от бивша колежка - Маринела. Тя беше секретарка на шефката, и въпреки че към последната не тая хубави спомени и чувства, Маринела си остана човек, когото много уважавам. Деликатна, премерена, дипломатична и коректна към всички. Макар да не одобрявам подкрепата и към въпросната шефка,  виден политик, към мен винаги е била добронамерена.

Нелка, ако случайно четеш - благодаря за отношението и хубавата рецепта, която да ме подсеща за теб!

Тортата е много семпла, лесна и вкусна, скоро не съм я правила - рецептата и снимките са стари, ако правя ще ги сменя. Украсата може да се направи и по-красива, тази е набързо-набързо, така да се каже ежедневна:)

Торта Маринела

Продукти:

3 пакетчета бисквити какао на "Роден край"

1/2 л сладкарска сметана за разбиване

1 кг киви

1 кг банани

400 мл прясно мляко

1 ч.ч. захар

2 с.л. с връх брашно

Приготвяне:

Сварява се крем от млякото, захарта и брашното, разтворено в мъничко вода. Оставя се покрит с фолио да изстине или се бърка, за да не хване коричка. Отделно се разбива сметаната да се сгъсти максимално. Двете смеси се обединяват постепенно, като се бърка само с лъжица, внимателно, не с миксер - да не се втечни. Подрежда се тортата, като се редят - ред бисквити (дупките се запълват с натрошени), киви, сметана, бисквити, банан, сметана, до изчерпване на количествата. Завършва се със сметана и се украсява по желание с плодове или друго. Много приятно се съчетават продуктите.

Зелник от самоковския край и Честита Годишнина на мама и тате!

Днес моите родители се сключили брак, преди точно 49 години. Догодина живи и здрави да са ми, да празнуват златна сватба! Малко серт са моите родители, не са никак романтични, за разлика от мен, макар да гледат турски сериали и да плачат, в реалния живот не проявяват много емоции, особено положителни. Но може би живота такъв ги е направил, каквито и да са, аз си ги обичам безкрайно. Бързореки са, изнервени, консервативни, така се държат и с нас и помежду си, но достатъчно ми е да знам, че дълбоко в сърцата си ни (и се ) обичат много, много, отдадени са цял живот единствено и само на семейството си! Обичам ви мамо и тате, няма да ви го кажа направо, защото знам, че не обичате такива "лигавщини", но тук мога да си го напиша, напира ми от вътре, аз пък съм си такава:))

Корените на моите родители са от две съседни много красиви села, намиращи се по средата между София и Самоков, на 30-40 километра от столицата. Когато се пенсионираха и те самите се завърнаха в едното село и си построиха къща, където вече доста години си живеят целогодишно.

Затова днешната ми рецепта е от този край, в който и аз самата съм прекарвала ваканциите си, при едните баба и дядо. Другата ми баба си живееше тук.

С тази рецепта преди няколко години спечелих от списание "Кулинарен журнал" награда - халогенна фурна.

Зелник от самоковския край

Продукти:
За тестото:
1кг. брашно /около 1,5 ч.ч. от него се заделя за разточването на корите/
1 с.л. оцет
1 с.л. олио
1ч.л. сол
1 ч.ч. вода

За плънката
Около ½ кг. изчистени, измити и нарязани равни части киселец и листа от цвекло. /по-често обаче се прави със стръкове от млад праз лук, които баба ми наричаше перя/
3-4 яйца
100 гр.сирене, 2-3 с.л. кисело мляко
100 гр. топено масло

Отделно около 200 гр. сирене и около 150 гр. топено масло





Приготвяне:

От изброените продукти се замесва средно меко тесто. Разделя се на десетина топчета /едно от които по-мъничко/, които се поръсват с брашно и се оставят в тавичка настрана.

В купа се разбъркват продуктите за плънката, като 200 гр сирене и 150 гр. масло не се слагат.
Разточва се с точилка първата кора, като се ръси с брашно непрекъснато, за да не залепва. 

Застила се с нея намазана с масло тавичка, като краищата остават да висят отвън.
В средата на кората се изсипва приготвената зелена плънка/”зеле”/. Тя се покрива с /може и по- дебело/ разточена кора от малкото топче.

Разточва се следваща кора, която се ръси с разтопено масло и част от натрошеното останало сирене. Завива се в кръг около купчинката със „зелето”. Така се постъпва и с всички останали кори, които се навиват на руло и се завиват около предишната, от центъра към края на тавата, докато свършат. Загъват се красиво краищата на висящата първа кора.
Баницата се залива с разтопено масло, ако се наложи добавете още и се пече на около 220 градуса до готовност.

Първите две снимки за на приготвен от мен зелник, макар да не стана много добре, а последната е вътрешната част от маминия зелник, тя е страхотна майсторка, едва ли някога ще се науча като нея да точа, ама то и рядко се захващам, все с готовите кори действам:(

И малко снимки от зелник, приготвен от мама:

Най-лесната и вкусна салата от домати

С последните домашни домати за тази година си правя любимата салатка. Това лято ходихме юли месец на село и тогава още не бяха узрели. След това море, разни други ангажименти през почивните дни, та чак сега - в началото на октомври. Цяло лято ядохме купени домати, макар че тази година попадах и на хубави, че миналата, като хапвах домат никакъв вкус нямаше. 

На мама доматките са уникални!

Такава е и салатата на Мария, откакто я видях в блога и не пропускам да си я направя - но само с истински домати. Не мога да не си  запиша тук рецептата:)!

Най-лесната и вкусна салата от домати

Продукти:

Зрели домашни домати
сол
захар
сух риган
зехтин

Приготвяне:

Доматите се обелват и нарязват. Посоляват се на вкус, поръсват се с щипка захар и щипка риган. Поливат се с качествен зехтин. Салатата се поднася и можете да си оближете пръстите, топвайки залък след залък във вкусния сос, който се получава. Захарта въобще не се усеща.

Наскоро мъжа ми разбра, че слагам и се ужаси, че ял салата от домати със захар, ама иначе яде и ушите му пукат, като не знае:))