вторник, 30 януари 2018 г.

Приятелство, красиво тайнство...

"Приятелство, красиво тайнство! Кой първи го е опознал? Звучи над време и пространство великият му ритуал...Звездичките на две цигари, огрели меко две лица, и безпогрешните радари на две приятелски сърца..." - колко пъти сме препрочитали тези стихове на Петър Анастасов заедно...вдъхновявали са ни да напишем и ние своите първи стихове...

Така е с приятелствата от детството - остават завинаги в сърцето, независимо от време, разстояние, различия, разочарования..., приятелят от детството остава в сърцето ни и дори само спомена ни сгрява и усмихва.

"Моята приятелка"..., колкото и други приятели да получих, като дар божи през годините, тя си остава и до днес "моята приятелка".
Не ги деля, приятелите си, обичам ги всички много, но е различно... на нея мога да простя всичко, докато през годините се научих да съм взискателна, да не се доверявам веднага, да подбирам новите си приятели, да изисквам, да се разминавам с някои, да ги забравям... 
Нея съм приела такава, каквато е, детското ми сърце я е избрало спонтанно и колкото и да се променяме, да не се виждаме, да не се чуваме, да ме ядосва понякога, да съм и сърдита, да не усещам дори същата взаимност на моменти...  Не бих казала дори, че мога да и споделя всичко, не знам дали е готова на всичко за мен, не дай боже такива доказателства за приятелство, но тя е "моята приятелка".

Днес става на 50, познаваме се от 40, боже, кога отлетя това време, винаги се шегувам, когато и честитя, че е по-дърта с цяла половин година:) Така ще е и днес, няма да и се размине!

Искам да и пожелая да е щастлива, да е здрава естествено, да е здраво семейството и, двете и дечица, да си остане винаги така готова да се разсмее на всичко с присъщия и разпознаваем смях, да се радва на внуци, да остарява бавно...
Да и пожелая много приятели, и да не забравя прекрасното детство, което сме имали, прекрасните моменти, споделени и преживени заедно, може би най-красивите младежки години, само нашата си азбука...
Дано бъдещето ни носи повече време заедно..., но дори и да не е така - важното е да сме добре!

Честит рожден ден, Саш! Обичам те! И да почерпиш:)



2 коментара:

  1. Веси,
    и аз имам стари приятели от детството.С някои отдавна не сме се виждали и чували.Имам приятели и от студентските години.Така,че старите приятелства особено в малките населени места са най - трайни.Да е честито на твоята приятелка, живот и здраве дълги години още да не престава вашето приятелство.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еми, дано е прочела виновничката тук:)) твоите пожелания, Ели!

      Изтриване