сряда, 31 януари 2018 г.

Супа с рагу от сьомга


Продукти:
1 пакет рагу от сьомга - купувам го от Т-маркет
1 морков
1 чушка сиврия
1 стрък праз
2-3 стебла селъри
универсална подправка
черен пипер
девесил
прясно мляко



Приготвяне:
Измивам добре рибните обрезки и глави, всъщност те са си добре почистени. Добре е да се обели кожата, тъй като има ситни люспици. Другия вариант е да се свари, и тогава внимателно да се обели. Сварявам с малко сол, като отпенвам, става бързо. Обезкостявам, излиза доста месо, напълно достатъчно за  вкусна супа. Прецеждам бульона, прехвърлям в чиста тенджера, добавям месото и зеленчуците, нарязани ситно и универсалната подправка. Ако е нужно доливам вода до желана гъстота, към края на варенето добавям и прясното мляко, черния пипер и девесила.
С домашна питка е още по-вкусно!






вторник, 30 януари 2018 г.

Приятелство, красиво тайнство...

"Приятелство, красиво тайнство! Кой първи го е опознал? Звучи над време и пространство великият му ритуал...Звездичките на две цигари, огрели меко две лица, и безпогрешните радари на две приятелски сърца..." - колко пъти сме препрочитали тези стихове на Петър Анастасов заедно...вдъхновявали са ни да напишем и ние своите първи стихове...

Така е с приятелствата от детството - остават завинаги в сърцето, независимо от време, разстояние, различия, разочарования..., приятелят от детството остава в сърцето ни и дори само спомена ни сгрява и усмихва.

"Моята приятелка"..., колкото и други приятели да получих, като дар божи през годините, тя си остава и до днес "моята приятелка".
Не ги деля, приятелите си, обичам ги всички много, но е различно... на нея мога да простя всичко, докато през годините се научих да съм взискателна, да не се доверявам веднага, да подбирам новите си приятели, да изисквам, да се разминавам с някои, да ги забравям... 
Нея съм приела такава, каквато е, детското ми сърце я е избрало спонтанно и колкото и да се променяме, да не се виждаме, да не се чуваме, да ме ядосва понякога, да съм и сърдита, да не усещам дори същата взаимност на моменти...  Не бих казала дори, че мога да и споделя всичко, не знам дали е готова на всичко за мен, не дай боже такива доказателства за приятелство, но тя е "моята приятелка".

Днес става на 50, познаваме се от 40, боже, кога отлетя това време, винаги се шегувам, когато и честитя, че е по-дърта с цяла половин година:) Така ще е и днес, няма да и се размине!

Искам да и пожелая да е щастлива, да е здрава естествено, да е здраво семейството и, двете и дечица, да си остане винаги така готова да се разсмее на всичко с присъщия и разпознаваем смях, да се радва на внуци, да остарява бавно...
Да и пожелая много приятели, и да не забравя прекрасното детство, което сме имали, прекрасните моменти, споделени и преживени заедно, може би най-красивите младежки години, само нашата си азбука...
Дано бъдещето ни носи повече време заедно..., но дори и да не е така - важното е да сме добре!

Честит рожден ден, Саш! Обичам те! И да почерпиш:)



понеделник, 29 януари 2018 г.

Царската туршия на мама

Мама я прави откакто се помня, един два пъти правих и аз, макар нейната да си е по-вкусна:)
Тази година нещо не ни вървят туршиите, аз имам проблем със стомаха и избягвам, а останалите нещо не посягат, явно аз съм основния им почитател. Но винаги трябва да има зимнина, дето се вика - има приятели, ако не ние - те ще хапват:)
Всяка есен си мисля да пусна навреме рецептата, но не успявам, затова сега, пък когато и на който трябва - ще я намери, най-вече аз:)

Продукти:
5 кг червени камби (аз съм ползвала смесени - зелени и червени)
2 кг карфиол
1 кг моркови
200 гр целина - глава и листа
500 гр захар
250 гр сол
1 л оцет
500 мл олио
черен пипер

Приготвяне:
Зеленчуците се нарязват и се поръсват със захарта, стоят 2 часа. Сока се отцежда и към него се добавят оцета, олиото, солта, черния пипер. Кипва се и се заливат зеленчуците. Оставят се да изстинат и тогава се пълнят в буркани. Може да се стерилизират за 3 мин, или ако не се стерилизира се слага аспирин, или се хапва по-бързо:)



четвъртък, 25 януари 2018 г.

Сладки с кондензирано мляко

Тази година не успях да покажа и разкажа за коледните си сладки. Толкова ми е любимо това време от годината, когато кухнята ми се превръща в работилница за сладки. Все си мечтая да си остана вкъщи за поне 4-5 дни и да се отдам, но винаги по това време има работа и не мога да взема отпуск. Затова лека - полека, вечер и една събота все пак успях да направя доволно количество и разнообразие. Имаше и за нас, имаше и за роднини, приятели, колеги. 





Винаги се опитвам, освен изпитани рецепти да внеса и нещо ново. Така беше и с тези сладки, които ще ви представя днес. 




Рецептата е на Инчето, честно да си кажа, като влязох в блога и, с идея да приготвя нещо, ми се искаше да направя всичките сладки по нейни рецепти - толкова са привлекателни и снимките, и самите сладки, като рецепти. Не успях всичките:), къде заради продукти, къде заради сложност.
За тези, Инчето споделя, че вървят с малинов конфитюр, но ние не стигнахме до него - и така ни бяха страшно вкусни, много интересни, ефирни и топящи се в устата.




Продукти:
1 жълтък
65 гр масло на стайна температура
1 ванилия
175 гр царевично нишесте
100 мл подсладено кондензирано мляко




Приготвяне:
Жълтъка се разбива с маслото. Добавят се ванилията и млякото, следва нишестето, бъркайки, аз - в робота. От оформеното тесто късаме малки топчета. Поставяме ги върху хартия за печене в тава. Всяко топче притискаме отгоре с вилица, за да се  получат отпечатъци. Печем в предварително нагрята фурна на 160 градуса за 12-15 минути.


Благодаря, Инче за поредната ефектна и вкусна рецепта, задоволих на 100 % не само нашите кулинарни потребности, но и на всички, опитали ги.
Приготвих и още една рецепта, вижда се и на снимката, с не по-малък успех, но ще споделя по нататък. Нямам търпение да опитам и всички останали:)

Зимна стъргана гъбена супа

Рецептата за тази Гъбена стъргана супа  е на Лео бг мама, вкусна и различна е. Аз смених подправката, не сложих и бульон, а от домашната си универсална подправка.



Продукти:
300-400 гр гъби
1 морков
1 глава лук
1-2 картофа
домашна зеленчукова универсална подправка(може и вегета)
1 ч.л. майорана
1 дафинов лист
1 с.л.брашно
200 гр заквасена сметана



Приготвяне:
Задушавам лука и брашното, добавям около 2 литра вода, гъбите, (смляни в блендер, месомелачка, настъргани на ренде или ситно нарязани), моркова и картофа също рендосвам на едрото ренде и добавям подправките. Всичко ври около 40 мин., после добавям  сметаната и като заври свалям от котлона.

В студените зимни дни е хубаво да сервираме топла супа, към вечерното меню, през деня всеки е по работа.





сряда, 24 януари 2018 г.

Бъркани яйца със селъри

Получаваме в пощенската си кутия седмичната брошура на "Кауфланд", освен че ни осведомява за нови продукти и промоции в магазина, в нея има често и доста интересни рецепти. Тази, която сега ще ви покажа е точно от там и веднага си я харесах. Изрязах и заделих. Наскоро колега ме подсети, коментирайки, че може да приготвя само яйца, по сто начина. Обзалагам се, че за доста от вас, пък и за мен това ще е 101 вариант, колкото и варианта да съм правила, не ми беше идвал наум и този, но ето...



Продукти:
3 - 4 яйца
2 с.л. масло
3-4 с.л. заквасена сметана (по оригинала е течна, но аз нямах)
1 стрък селъри ( американска целина)
сол
черен пипер ( в оригинала - бял)



Приготвяне:
Стръка селъри се почиства, измива, разцепва на две и се нарязва на кубчета. Задушава се в маслото за кратко, да остане леко хрупкаво. През това време яйцата се разбиват със сметаната и 2-3 с.л. вода. Изсипват се при селърито и внимателно се разбърква. Пържи се няколко минути, до желаната от вас консистенция. Подправя се с пипера. Аз похапнах с чеснова франзела, останалите не се престрашиха. За тях селърито е табу, въпреки, че аз упорито се опитвам да го въведа трайно в кухнята си, харесвам го. Засега само в супите не го усещат, а и салата "Мимоза" хапваха преди, сега се правят, че не са знаели какво съдържа, та затова яли:(((


вторник, 23 януари 2018 г.

Пепчовата баварската салата

Пак със салата, по рецепта на другарче, но понеже Пепчо е нетърпелива, ето постарах се да покажа изпълнението скоро след приготвянето:), обичайно снимките ми отлежават месеци, че и години.

Опитвала съм купешка баварска салата - не ми допада. Но на Пепчо се доверих естествено и не сгреших - много лесна и вкусна.



Продукти:
1 кг картофи
1 буркан кисели краставички
1 голяма глава червен лук
250 г шпеков салам

1ч.л. пресен копър
сол на вкус
150 г майонеза
150 г кисело мляко
2 с.л. горчица
сок от 1/2 лимон



Приготвяне:
Лука се нарязва на тънко,  шпековият салам на лентички, краставиците на кубчета, по 1 см.
Картофите се обелват и нарязват на кубчета по 1,5 см. Сваряват се в подсолена вода и се отцеждат.
Разбъркват се майонезата, горчицата, киселото мляко, сока от лимон и копъра.
Нарязаните продукти - лук, краставички и шпеков салам се разбъркват с картофите.
Прибавя се соса към нарязаните продукти и се разбърква добре. Оставя се да се охлади и  престои, за да се смесят вкусовете.


понеделник, 22 януари 2018 г.

Вълчо капрезе

Публикувам една стара рецепта, със стари снимки, но просто ги намерих и ми се иска да си я запиша и тук, ще чакам да дойде сезона на доматите, за да  я приготвя, не обичам да ги хапвам извън сезона. Тогава, ако се сетя, ще сменя фотосите.




Продукти в количество по желание и вкус:
домати
нарязан на тънко луканков салам
зехтин
сок от лимон
настъргана кора от лимон
скилидка чесън
сушен босилек
сол
черен пипер


Приготвяне :
Поставете парчетата салам в подходящ съд.
Смесете зехтина, лимоновия сок, лимоновата кора, намачкания чесък, солта, черния пипер и босилека.
Изсипете върху салама и оставете за 1 час в хладилника, като може да обърнете веднъж парчетата.
Нарежете доматите на колелца.
Подредете в чиния доматите и салама като ги редувате, полейте ги с останалия в тавичката дресинг и сервирайте.
Особено мъжката част мисля, че ще одобри повече от класическото капрезе, пък защо не и дамската, от тези по-лакомичките, като мен:)


събота, 20 януари 2018 г.

Черна гора - остров Свети Стефан, Манастир Морача и Шкодренско езеро


Проточи се дълго моя разказ за посещението ни в Черна гора и Хърватска, през септември миналата година. Искаше ми се да го представя по навреме, така, както и стотиците, отлежаващи снимки и рецепти, но очевидно това не се случи. Пък и идва време за нови пътешествия, само времето да се оправи. Нямам търпение:))

Това е последната публикация за тази дестинация, дано съм успяла да представя красотата на местата, които посетихме, бъдете сигурни, че на живо всичко е много по-впечатляващо и прекрасно!


В Черна гора няма никъде вериги от типа на Макдоналдс или KFC, просто защото считат, че това е вредна храна и не трябва да се консумира от населението. Също така няма чужди вериги магазини, а само местни, най-вече с продукти местно производство. Ето една от веригите - Воли, от която си напазарувахме. Всички купени продукти се оказаха с отлично качество и на добри цени.







Ето го и прочутия остров Свети Стефан. 

1500 долара е струвало в миналото ден престой във вила 118, в момента острова е даден на консигнация на Синапур, но руснаците непрекъснато предявяват искане за откупуване.

Всяка вила има собствен басейн и плаж.

Достъпа до острова е ограничен, за разглеждане се прави резервация 2 седмици предварително. За съжаление за обикновения българин мястото е скъпо за почивка. 

Всички фирми, организатори на екскурзии правят фото-пауза над самия остров.



















Река Морача извира от северна Черна гора, и се влива в Шкодренското езеро.

В северната си част река Морача е бърза планинска река, която тече и разрязва каньон северно от Подгорица. Тя е относително малка река, неплавателна. Каньонът на коритото и е основен коридор за основния път между Подгорица и северната част на Черна Гора и Сърбия. Този път, по който пътувахме и ние е доста опасен(но и много красив) и е предвидено да бъде заобиколен от бъдеща магистрала между Подгорица и Белград.

Наблизо е и Манастирът Морача, основан през 1252 г. от Стефан, син на Вукан Неманич, крал на Зета. Той е разположен в северната част на реката.

Едно изключително зареждащо място.





Това са животинките, отглеждани в манастира.













И зеленчукова градинка си имат.




















Ето го и дългия 82 километра каньон на река Тара, уверих се с очите си, че наистина съществува толкова синя вода, както ни уверяваше екскурзовода Соня, досущ сапфир искрящ под слънчевите лъчи, а Тара бушува в ложето си от буйни гори.













Вгледайте се в долните две снимки и вижте железопътната линия, за която ви споменах в една от предните публикации - изумително е какво може да постигне човешката ръка и ум.




Строеж на част от новата инфраструктура, целяща безопасно пътуване.


Колко сме малки сред тези колоси - черни планини.









И няколко думи за река Ибър - водите ѝ се оттичат към Черноморския водосборен басейн .


Реката извира от планините на Черна гора, протичайки първоначално в посока запад – изток. Най-големия и приток е Ситница.


Реката образува живописен пролом, където е и главния път на Сърбия към Косово. Района е миннодобивен и богат на полезни изкопаеми, като рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.



Река Лим извира в планината Жиево в Черна гора. На около 5 км след извора си протича през Албания. Дължината ѝ в Албания е около 12 км. След това протича отново в Черна гора с дължина около 48 км. Следват около 50 км дължина в Сърбия. Последните 25 км на Лим протичат през Босна и Херцеговина преди да се влее в Дрина. Общата дължина на река Лим е около 140 км.




Бояна е реката която отводнява Шкодренското езеро към Адриатическо море. Дълга е 41 км., като половината от дължината оформя границата между Албания и Черна гора.

Бояна е плавателна река за неголеми плитко газещи съдове.

В предустието си е разделена на две образувайки изкуствения остров Бояна, принадлежащ на Черна гора. В този участък от реката има и по-малки острови на албанска територия които са атрактивни туристически дестинации.

Шкодренското езеро се намира на 6 метра под морското равнище.

Река Бояна се влива в морето, там е и плажа Ада Бояна, най-красивия, водата от морето тече към реката, така нареченото обратно заустване.

Наблизо има над 50 острова, много църкви.

В Шкодренското езеро има около 24 вида риба, една от тях гравицас, тук вирее бяла и жълта лилия. В близост има хотели с прилични цени.





























Малко любопитни факти, разказани ни от Соня.

Към момента, от републиките, които са произлезли от Югославия, най-добре икономически е Словения, следвана от Хърватска, Черна гора и най-зле е Сърбия.

Тито е "виновника" тези републики да тръгнат по европейския път, преди другите соц. държави. Той безспорно е фигура, почитана от всички жители на бивша Югославия. На неговото погребение идват толкова много хора, че това е второто по големина погребение в света, първото е на Папа Йоан Павел I.

До днес витае историята, че Тито е подменен с двойник хърватин, който владеел няколко езика, докато истинският Тито е бил необразован.

Тито, от всички лидери на соц. държави единствен е бил против Сталин. Като млад е участвал в щита Будапеща, заловен и вкаран в затвора, от където бяга и се крие в руско семейство, там се среща и с жена си Иванка.

Друга история пък разказва, че Тито лично е приготвял вечеря на София Лорен.

Черна гора - със своите скалисти и морски гледки, с очарованието и привлекателността си все повече се превръща в топ място на Адриатическо море. Тя привлича известност с не прекалено застроената си земя, с изобилието на девствени плажове и спиращи дъха гледки към варовикови скали. 

Будва, напомняйки Маями, предлага страхотни барове, прекрасен стар град и километри плажна ивица. Средновековното селище, превърнало се в луксозен остров, има публичен плаж, извън стените на града и предлага несравнима гледка към сградите от 15 век. Не всички плажове са оживени - Могрен , Улцин и остров Свети Стефан предлагат уединение. 

Известните укрепления на Котор пък, предлагат 360-градусова гледка към залива и обградения град. За мен най-запомнящото от Черна гора ще остане именно този град.

Цените тук са все още доста по-достъпни от най-посещаваните места по Средиземноморието, като Хърватия и Гърция. В Котор, цените са поне с 10% по-ниски от близкия Дубровник. Цените нарастват лятото, така че ако искате да спестите, направете почивката си през по-слабите периоди.

Благодарение на силното влияние на Балканите, местните ястия са сходни с тези в Сърбия, Албания, Македония, Хърватия и Гърция. Прясно уловена риба, октопод на грил със зехтин, овче сирене, плата с вкусни зеленчуци. Бюрекът, който произлиза от турската кухня, е пълнен до горе със сирена, спанак или месо и е най-добре да се похапва за закуска, докато ходите по улиците на Котор или Будва, опитахме го - един истински вкус. 

Черна гора - много история, много патриотизъм, много отвореност към света, уникално съчетание от невероятна природа и стремеж към премерен лукс.

Няколкото дни, прекарани тук се оказаха крайно недостатъчни, за да се насладим на всичко, което тази страна може да предложи, но предостатъчни, за да я почустваме с всяко сетиво и да я поберем в сърцето си, да благодарим, че сме имали възможността да я посетим.

Искам да използвам тази публикация и да честитя рождения ден на АЛЯ!

Обичам те и те чувствам като сестра, може да не се чуваме често, но в сърцето ми имаш запазено място! Бъди щастлива! И  да посетиш Черна гора, ще ти хареса!