неделя, 19 февруари 2017 г.

Родопски клин с тиква и праз

Поклон, Дяконе...


Рецептата, която ще предложа на днешния ден е рецепта, която е типична за родопския край, рецепта от която за мен лъха на българщина...
Искрено благодаря на  Таня, че ни я представи, на мен много ми хареса, а тези, които не се решиха а опитат само загубиха. Обожавам такива стари, характерни за някои краища на страната ни рецепти.

Родопски клин с тиква и праз


Продукти: 

за корите:
около 1 и 1/2 ч.ч брашно
1с.л олио
1/4 ч.ч. вода



за плънката:
1 кг. тиква хокайдо (просто такава имах налична, но с хубава, българска тиква ще стане чудесно)
един стрък праз лук
3ч.л захар( аз не сложих, защото тиквата беше сладка)
2 ч.л  сол 
1/2 ч.ч олио
1ч.ч царевично брашно
2 яйца
5 шепи  фино фиде  - от Лидл на Триаделе



Замесва се меко и елестично тесто от брашното, олиото и водата. Разделя се на две части, като трябва едната част да бъде по-голяма от другата. Разточва се голямото парче на тънка кора и се постила тава, около 30 см диаметър, предварително намазана с олио, като кората трябва да е по голяма от тавата, краищата и трябва да излизат извън нея. 

Настъргва се тиквата на едро ренде. Добавя се олиото, нарязаният на ситно праз, солта и се разбърква. След това се добавя царевичното брашно, леко разбитите яйца и накрая натрошеното фино фиде. Смесва се всичко добре.

 Поръсваме плънката върху кората и отгоре покриваме с по малката кора. Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато се зачерви
Хареса ми топло повече, но и студено също е вкусно!
Ако не се страхувате да експериментирате - опитайте този солен вариант на ястие с тиква. И се пренесете стотина години назад, когато бабите от родопския край са приготвяли този клин на печката с дърва, представете си аромата, който се носи и се насладете:)!






петък, 17 февруари 2017 г.

Лазаня с кисело зеле и кори за баница

Дзверчо ми даде тази идея. Получи се много вкусно ястие - дали баница, дали лазаня, дали "нещо си" не е важно.



 Продукти:

1 пакет кори за баница
1 по-малка кисела зелка
700 гр кайма
1 стрък праз лук
3-4 с.л. брашно
700-800 мл прясно мляко
1 кубче зеленчуков бульон
олио



Приготвяне:
Запържваме каймата, в повече олио, като я раздробяваме, докато изври водата, добавяме и праза, да се задуши и той, черен пипер, риган, червен пипер. През това време отделяме листата на зелката, изрязваме дебелите жилки. Попарваме зелето във вряща вода, да се обезсоли леко и да омекне, отцеждаме.
Разделяме корите на три части. В дълбока тава нареждаме първата една трета от тях, като ги слагаме една по една, леко набрани. Върху тях разпределяме половината зелеви листа, половината кайма, следват втората една трета кори за баница, останалите зелеви листа и останалата кайма. Покриваме с последната една трета от корите. Нарязваме лазанята с остър нож на порции. Поставяме във фурната и печем за около час, докато се зачерви отгоре. През това време приготвяме соса. В олио запържваме брашното, добавяме бульона и наливаме студеното мляко, бъркайки енергично. Заливаме лазанята и връщаме отново във фурната, до зачервяване.
Ще се изненадате за вкуса.






четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Уникален хляб с грис

Този хляб ми взе акъла още когато го видях при Катето, макар да го направих едва по коледните празници. Катето е царица на хляба. Много съм и сърдита, че не пише, някъде се загуби и така ми липсват публикациите и, надявам се да е наред всичко при нея.
Не чакайте като мен толкова време, а запретвайте ръкави и действайте, ще останете очаровани.



Продукти:

500 гр бяло брашно
250 гр пшеничен грис
11 гр суха мая
1 с.л. сол
1 с.л. захар
100 мл. олио
400 мл. топла вода





Приготвяне:

От продуктите замесвам тесто. Оставям да втаса. Разтеглям леко, върху набрашнена повърхност и сгъвам от двете страни към средата. Завъртам го и сгъвам другите две страни към средата. 
Оставям хляба да втаса отново върху хартия за печене. Слагам глинен съд във фурната и я включвам на 220 С. Втасалия хляб, поръсвам с брашно и малко грис.






Слагам го в съда, заедно с хартията, затварям с капак и пека около 30- 40 мин. Изваждам върху решетка да се охлади.










вторник, 14 февруари 2017 г.

Благослов

Искам да ти подаря Любов!
И от нея, ненаситна да получа!
И за дъщеря си моля благослов -
във живота - на Любов да случи!

Всичко друго прави ни доволни,
но щастливи - само, само Тя!
Само Тя ни прави птици волни,
само Тя дарява ни с крила!

Цял живот Я имам - не омръзва!
Ден след ден Тя повече расте!
И във мислите дори не дръзвам,
друг да пусна в моето сърце.

Всеки ден дарявам те с Любов!
всеки ден от Нея пия ненаситно!
Днеска моля Бог за  благослов!
Всичко друго имам - абсолютно!


За една 29 годишна нестихваща страст
14.02.2017г.








неделя, 12 февруари 2017 г.

Хапки с ярешко месо

Аз обичам агнешко и ярешко, особено прясно, особено напролет, за Великден или  Гергьовден. До сега почти целогодишно имах във фризера, но честно казано в другите сезони, не ни се услажда така, както напролет. Затова с това ярешко бутче реших да приготвя нещо различно.
Оказа се, че черната гланцирана чиния не е добър избор за снимки.






 Продукти:
1 обезкостен и нарязан на хапки агнешки бут (кокалите оставяме за супа).
2-3 лъжици олио
1 връзка пресен лук, може 1 глава стар

2 яйца
1 с.л. олио
сол
брашно
вода
магданоз
джоджен
копър

олио за панирането





Приготвяне:
Месото се задушава заедно с лука до омекване. Приготвя се смес от останалите продукти като за палачинково тесто. Прибавят се нарязаните пресни подправки. В тази смес се потапят хапките и се изпържват в нагрятото олио до златисто. Топли не ми допаднаха, някак тежки ми се сториха, но на другия ден опитах студени и бяха много вкусни.
Гарнирах с гъсто кисело мляко.









петък, 10 февруари 2017 г.

Зима

Белота зад пердето наднича
и ухае на студ през комина...
Аз се чудя, дали и прилича
красотата, на лютата зима!

Всяка вейка си има украса -
от дантела, от пудра, памук...
А комините, сложили шапка
всяко борче пък - бял ямурлук.

Вятър диша през ледена свирка,
а студа шари с мрежи стъклата...
И снежинки валсуват без спирка,
в бяла приказка сторват земята...

Белота зад пердето наднича...
и ухае на студ през комина!
Не се чудя, дори и прилича
красотата, на лютата зима...

януари 2017